* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
каква съм съня сънувал,
на съня, като на яве -
че съм ябълка посадил
на мала врата градинска;
и стана девет години,
цвят цъфти, рожба не връзва;
сега цъфтяла, вързала,
една ми златна ябълка.
От де се взе сив сокол,
та си взе златна ябълка -
дали ще болен да легна,
или ще скоро да умра?!...
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
нито ще болен да легнеш,
нито ще скоро да умреш,
а най ми Пенка ще вземеш.
Пенке ле, бяло момиче,
Пенке ле, севда голяма!
Стоян на майка думаше:
- Аз да знам, мамо, аз да знам,
че Пенка ще взема,
ще ида, мамо, във Русе,
ще купя руси биволи
и тая кола желязна,
главините й тучови.
Да карам, мамо, да карам,
тия ми мермер камъне,
в село калдаръм да правя,
дека ще Пенка да ходи -
чехлите да си не каля,
полите да си не валя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012