* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

- Паднало й слана есенна,
изгори гора зелена
и на гората листата,
и на полето тревата,
и мене, мамо, по сърце,
по сърце, по бяло лице;
дали ще болен да лежа,
или ще скоро да умра?
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
нито щеш болен да лежиш,
нито щеш скоро да умреш,
я най те й мама годила,
годила, годеж правила -
за Пенка, за Поп-Николова,
Поп-Николово момиче.
Стоян мами си думаше:
- Аз да знам, мамо, аз да знам,
че аз жа Пена да взема,
жа ида, мамо, на Ресен,
жа купя руси биволи
и кола, мамо, желязна,
жа возя мермер камъни,
жа градя ситен калдаръм,
от нази чак до Пенкини,
до Пенкината вратничка,
дето ще Пенка да мине -
полите да си не оваля,
чехлите да си не окаля...
Пенкини поли, мале мо,
на Софиринка тъкани,
на бял Дунава белени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012