* * *

Eргенлък - пашалък, моминство - везирство

Мама Марину говори:
- Сино Марино, Марино,
питай си, сино, булчето,
булчето, абанджийчето,
що по двор оди кахърно,
във къщи влезе грижовно,
навън излезе, се плаче?
Дали му й мена възмалко,
дали му й сукно възтясно,
дали му й Марин възгрозен!
Марин мами си думаше:
- Майно лю, стара, драгайо,
питай го, мамо, каза ми.
Нито му й мена възмалко,
нито му й сукно възтясно,
нито му й Марин възгрозен,
ами си плаче, майно лю,
плаче си за моминското,
че е моминско царьовно,
а ергенско е пашовно.
Доде е мома при майка,
тя не знай нищо, ни защо,
а знае бяло белило
и това турско червило;
откъ са мома прогоди,
прогоди да са ожени,
хвърля белило й червило,
качува черно чернило.
Доде е ерген млад юнак,
той не знай нищо, ни защо
той знае чифте пищови
и каладжлии ножове;
къ са ергенят прогоди,
прогоди да са ожени,
хвърля ножове, пищови
и каладжлии ножове,
качува тежки борчове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010