* * *

Eргенлък - пашалък, моминство - везирство

Хвръкнаха, майко, като години
и мене, майко, старост вече потропа.
Барем си майко, ерген походих
и хубави майко, моми полюбих -
бели, червени, майко, тревненки,
снажни, високи майко, еленчанки,
и баш по- хубави майко, дренчанки.
Най-подир си майко, залюбих,
Рада ми мома, майко, хубава,
любя я и нея, майко, ще взема.
Ех! Ергенлък, майко, пашалък
и моминско царство везирство.
Докато е ерген, майко, при мама
той носи най баш, майко, премяна.
Накривил калпак, майко, на чело.
Където ходи, майко, все свири,
все свири, майко, все пее:
- Я си ръката, майко, ти подай,
да ти ръка, майко, целуна
от тебе, майко, прошка да взема.
Че аз вече, майко, отивам
за мене, майко, булче да взема,
за мене, майко, нова премяна,
а за тебе, майко, мила отмяна,
от бели, майко, медни бакъри
от дълбоки, майко, нощови,
от тежки, майко, станове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010