* * *

Момин идеал за либе

Брайкя Яна на вода кара:
- Хайде, Яно, за пладне за вода.
Яна не къе за вода да иде,
силом Яна брайкя закараха.
Яна се върло разсърдила,
тя си взе две стомни шарени,
па си дойде на Ибер на вода.
Наля вода и се назад върна,
сложи стомни на бели брегове,
та па се е Богу помолила:
- Дай ми, Боже, очи соколови,
дай ми, Боже, крила паунови,
да си паднем в турска ордия,
да прелетим Сава и Морава,
да изберем юнак що най-боле,
що не пие вино и ракия,
но що пие блага медовина,
що му видра на коляно стои.
Чакая я брайкя ден до пладне,
нема Яна, ни студена вода,
па си стегнаха брайкя добри коня,
па пойдоха Яна да си тража,
на кръст земя обидоха,
не могоа Яна да си найда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012