* * *

Момиче, малък дяволо

Иван Доди говори:
- Мари, Доде, сърмалъ гюзлийко,
либе ле Доде, либе ле,
дали ти рекох, Доде ле,
рекох, порекох, либе ле,
не ми минавай през двори,
през двори, през калдаръми;
не дрънкай бели бъкъри,
не задавай ми кахъри,
кахъри, пусти ядове!
Че мало ли са моите,
моите и мамините -
къде да дена твоите?
Дода Ивану думаше:
- Либе Иване, Иване,
и тва ли да та науча?
Бери ги, либе, бери ги,
та си ги много набирй,
вържи ги в бяла мърама,
тури ги в коюн джобове,
носи ги мало, не много,
носи ги девет месеца,
да станат бели грошове.
Па иди, либе, на пазар,
та купи рало оратно
и купи черни биволи,
па иди, либе, та ори -
изори брезна дълбока,
па ги във брезна зарови!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011