* * *

Момиче, малък дяволо

- Момиче, голем гяволче,
не ситни ситно пред мене,
не задавай ми ядове,
че малко ли са моите,
къде да денам твоите?
А момиче му говори:
- Бери ги, лудо, бери ги,
турай ги свилни джепове.
Та кога бъде на пролет,
изпрегни брези биволе,
упрегни мали волове,
та съори равни дворове,
та па ги насей чубрика,
чубрика и па любика,
любика и па севлия,
севлия и па морика!
Ако се роди морика,
че мориш коньо за мене.
Ако се роди чубрика,
че чубриш уши за мене.
Ако се роди севлия,
със конче севаш по мене.
Ако се роди любика,
със тебе че се любиме!
Лудо девойка послуша.
Когато било на пролет,
изпрегна брези биволе,
упрегни мали волове,
та с'ора равни дворове,
па ги насеа севлия,
севлия и па морика,
морика и па чубрика,
чубрика и па любика.
Нито му никна чубрика,
да чубри уши за неа;
нито му никна морика,
да мори коньо за неа;
нито му никна севлия,
със кон да сева по неа,
нало му никна любика!
Па на момиче говори:
- Момиче, голем гяволче,
нищо ми, моме, не никна,
само ми никна любика,
със тебе че се любиме!
И я е млада залибил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011