* * *

Момиче, малък дяволо

Иван на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо!
Толкоз са, либе, либихме,
ако са някак не земем,
къде грехове ще денем?
В морето да ги хвърлиме -
рибата ще изтровиме,
по-голям грях ще сториме;
в полето да ги хвърлиме -
овцете ще изтровиме,
по-голям грях ще сториме.
Рада на Иван думаше:
- Бери ги, либе Иване,
върдзи ги в тънък тестемел
че иди, либе, надолу,
надолу на Стамбул-йолу,
купи си серес биволи,
изори горна градинка,
че насей, либе, седефя,
седефя, турското цвете,
и насей, либе, син тъжец,
и насей, либе, лападя.
Ако изникне седефя -
ний двама ще са земеме;
ако изникне син тъжец -
много ще тъжиш за мене;
ако изникне лападя -
много ще лапаш мухите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011