|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момиче, малък дяволо
- Стано ле, голям дяволе,
не ситни ситно пред мене,
не дизай мъгли прахове,
не ми задавай ядове,
че мало ли са моите,
къде че денем твоите?
- Ао, лудо, ао, лудо-младо,
вържи ги у кърпа свилена,
турни ги у свилни джобове,
па ка буде у пролет,
изкарай мали волове,
разори равни дворове,
посей си мойе ядове,
па пази какво че никне.
Кат ни никне седево,
че имаш севда зе мене;
ка ти никне босилек,
босо че одиш по мене;
ка ти никне калофер,
кално че одиш по мене;
ка ти никне пиперо,
че пипаш стене за мене,
че рипаш плотишта за мене;
ка ти никне чубрика,
че чубриш уши за мене;
ка ти никне борика,
ти че се бориш със мене;
ка ти никне лободо,
ела тъгай по мене слободно.
неуточнено, Царибродско - Сърбия (СбНУ 11/1894, с. 11, № 12 -
"Цветя, никнали от посеяни ядове"; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с.
128).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|