* * *

Момиче, малък дяволо

Иван на Дена думаше:
- Не ми са, Дено, присмивай,
не ми ядове повдигай,
ядове, тежки кахъри,
че е баща ми в тумруци,
и мама ми лежи, умира.
Дена Ивану думаше:
- Що ме е грижа за тебе,
за твойте тежки кахъри?
Иван на Дена думаше:
- Момиче, голям дяволо,
не ми ядове повдигай,
не ми се, Дено, присмивай -
нейде ще да те извардя,
кога самичка отваждаш
за чарда, Дено, за вода,
косата ще ти отрежа,
косата със косичника,
по пътя ще е разхвърлям.
Черни цигани ще минат,
косата ще ти съберат,
струнени сита ще правят,
из село ще ги продават
и у вази ще дойдат.
Мама ти сито ще купи,
буля ти ще го познае:
"Туй на калина косата!"
- Не ме е еня от тебя,
девет са братя при мене,
и девет людски ратаи.
Ратаи ходят за вода,
за вода, още за чарда...
Иван се люто разсърди,
извади остро ножченце,
Денина коса отряза,
та я по пътя разхвърля;
циганите я сбираха,
струнени сита правеха,
та ги из село носеха,
носеха и продаваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011