* * *

Момче планинче измамва мома и я отвежда

Донке ле! / Дошло е момче загорче,
донело гайда загорска
и още свирка троянска;
къде ходило, свирело,
малките моми мамило,
а големите лъгало.
Измами Донка долненка,
долненка Донка, най-малка.
Па я поведе загорче
в тяхното пусто Загоре.
Вървели, що са вървели,
на връх балкана излели,
момче на Донка думаше:
- Я се обърни, Донке ле,
към вашият Алтън Калофер -
какво е слънце изгряло;
я се обърни, Донке ле,
към нашто пусто Загоре -
каква е мъгла паднала!
Къщите ни са сламени,
плетища ни са със тръни...
Донка си жално заплака
и руса коса скубеше:
- Косичке, мила косичке,
кой ще те, мари, оплете
нашто долненско плетене?!
Момче на Донка думаше:
- Я мълчи, Донке, не плачи,
моя е майка долненка,
и тя е така доведена!
Тя ще те, мари, оплете
вашто долненско плетене!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011