|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък закачил мома - скъсал й гердана, сбирали синците
Торнала мома за вода
със чифте бели харкоми,
низ ситни, дльоги сокаци,
че си са срьощна с любено,
не могли да се разминот.
Юнак се впусна нах мома,
плитчици да хи преброи.
Броил е, колко броил е,
юс-елли плитки наброи
и си на мома викаше:
- Момице, мари, хубава,
зьоми ме, зьоми, момице,
та ще ти, моме, нанижем
на ката плитка по алтън,
на срадона по мержанче!
Мома се впусна нах него
кичица да му закичи.
Той си ми хвана момица
за нейна десна ръчица.
Мома се жално замоли:
- Пусни ме, пусни, юначе,
майка ме чека за вода!
- Седи ми, седи, момице,
и мен се майка надее,
снашица да хи отведа!
Триград, Девинско (Райчев-НПСР, № 644 - "Пусни ме, пусни,
юначе").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|