* * *

Момък закачил мома - скъсал й гердана, сбирали синците

Собрале ми се, набрале
'сите девойки беровки
у Николица вдовица,
у тая самоглавница;
дървата си догореле,
водата си я допиле,
грозьето си дозобале -
пущиле Търна на дърва,
пущиле Тода на вода,
пущиле Грозда на грозье.
Дойде си Търна от дърва,
дойде си Тода от вода,
мома Гроздана я немат.
Си прескакнала плетина,
си нагазила петмина,
петмина млади пъдари -
що му стъпила на гръди,
му изкършила чапрадзи.
И ми станало пъдарче,
ми я фатило Гроздана.
Гроздана му се молеше:
- Пъдарче, брате рогено!
Немой ми чини страмота,
аз голем дар ке ти да'ам,
кошуля ке ти сошиам,
чораби ке ти нашарам.
И се излъга пъдарче,
що си я пущи Гроздана -
дойде си Грозда со грозье.
Ми помина неделя
и ми се стретя Грозданка,
Грозданка и пъдарчето.
Пъдарче Грозде велеше:
- Грозде ле, моме хубаво,
камо ти дар, що ми такса?
Па изговари Грозданка:
- Пъдарче, селско магарче,
кай сум те тебе видело,
що дар сум тебе таксало?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012