|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък закачил мома - скъсал й гердана, сбирали синците
Стояне, Стояне!
Стоян си майка сборува:
- Стояне, море, сино Стояне!
Яла, сино, яла,
паша ми те вика!
- Мале, мила мале!
Защо мене, мале,
паша ме вика?
- Яла, сино, яла,
яла паша ми те вика!
- Защо, мале, мене
паша ме вика?
Язи немам, мале,
нето да му давам,
нето да му вземам.
- Яла, сино, яла!
Паша ми те вика.
- Мале, мила мале!
Искам да ти кажа,
право да ти кажа -
снощи пойдо, мале,
язи на чешмата,
коньо да с' напоя,
вода да с' налеа.
Яз помина, мале,
край пашови порти.
Порти биха отворени,
двори биха разметени,
на двор стоише, мале,
пашовата керка.
Как' го видо, мале,
с ръка й мана,
сос око га намигна.
Видоха ме, мале,
пашови сеймени,
видоха, кажаха,
за това ме, мале,
паша мене вика!
Просеник, Серско - Гърция (Веркович-НПМБ, № 155).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|