* * *

Момък закачил мома - скъсал й гердана, сбирали синците

Слънце зайде зад гора зелена.
Мома пойде за студена вода,
лудо пойде с коня на лова.
Сресная се у тесни сокаци.
Мома ище мирно да замине,
лудо нече мирно да замине.
Стега коня, мома да цалива,
пуста чизма некована била,
отпусна се нога от зенгия.
Та се хвана, море, лудо-младо,
та се хвана моми за гердано.
Та ю скина девет низи гердан,
девети гердан - все жълти жълтици,
а десети - ситен бисер.
А мома се вичком провикне:
- Сбирай, лудо, двама да сбираме!
Мене са го бракя купували,
снахи са го низали,
братанци са го на книга писали.
Собрали са девет низи гердан,
девет низи гердан, десети бисера.
Та па лудо моми говореше:
- Дай ми, моме, твое бело лице,
да ти лице, моме, изцаливам.
Ега би ми тога проминала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012