|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък закачил мома - скъсал й гердана, сбирали синците
- Гергино льо, кичице ле,
висок ли ти е сарая?
- Нито й висок, нито й нисък -
цар не може да го мине!...
Самси го Петър премина,
право у Пенини отиде,
на Пенината седянка,
седянка, още белянка.
Че й се синци скъсаха
на Петрови чифте пищови.
Викнала Пенка да плаче:
- Олеле, Боже, горкана,
как ще на мама да кажа,
на мама, още на тате?!
Я Петър я миреше:
- Мър, мълчи, Пено, не плачи,
двама като ги скъсахме,
пак двама ще ги нанижем -
аз ще ти суча конците,
ти ще си нижеш синците,
че ще ги скоро нанижем!...
Добрич; припевка (СбНУ 3/1890, с. 45, № 5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|