* * *

Момък моли мома да му опере ризата

Дачо, Дачо посестримо!
Дача бели бело платно
тука долу уф реката,
йог реката, под върбата.
Андон седи във колата
и на Дача си говори:
- Дачо, Дачо посестримо!
Ел ми седни, Дачо, на колене,
па ми думай, Дачо, от галено!
Разкопчай ми, Дачо, петелките,
петелките, Дачо, на елеко,
да ми видиш кошулята,
кошулята, арамицката -
три е пръста кир хванала,
а четири - чиста скърня;
вземи, Дачо, опери я!
Я Дача му отговора:
- Ой, Андоне, море, мил побратим!
Немам вода море, да я топам,
немам сапун, море, да я мажам,
немам камене, море, да я чукам.
Я Андон й, море, отговара:
- Вода са ти, море, дребни сълзи,
сапун са ти, море, бели ръце,
камено ти е, море, равна снага;
вземи, Дачо, опери я!
Не се сети, море, мома Дача,
нали си е, море, пусто женско,
дългокосо, мори, плиткоумно;
не е било, море, кошулята,
кошулята, армицката,
не е било, море, чиста окръня,
но е било кемер сребро,
кемер сребро, кемер злато.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012