* * *

Мома войник

Сирак Банко по двор ходи, ле,
сирак Банко по двор ходи,
по двор ходи, ръце кърши,
ръце кърши, съзи рони,
да го никой не догледа.
Догледа го Радолинка,
па на Банко говореше:
- Ой ле, тате, мили тате,
защо, тате, по двор ходиш,
по двор ходиш, съзи рониш,
съзи рониш, ръце кършиш?
Дали ти се додеяло
девет щерки чуваеки,
свилна руба правееки?
Я Банко й говореше:
- Не ми се е додеяло
девет щерки чуваеки,
свилна руба правееки,
току ми е друга грижа,
друга грижа, по-голема.
Вчера ми личба личеше,
вчера рано на пазаре:
"Кой има сина, кой нема,
кой има брата, кой нема,
всеки на война да иде.
Па кой нема син, ни брата,
па он самси ке си иде."
Сирак азе немам сина,
немам сина, син да прата,
немам брата, брат да прата,
самси язе ке си хода.
Проговори Радолинка:
- Ой ле, тате, мили тате,
я си иди на нов пазар,
та ми купи врана кона,
врана кона неяана
и ми купи тънка пушка,
тънка пушка не пукала,
и ми купи остра сабя,
остра сабя немаана,
и ми купи свилно рухо,
свилно рухо неносено,
та я на война ке ида
сос моите браточеди,
сос чичовите синове,
с чичовите, с вуйкьовите.
Ка я дочул сирак Банко,
та си ойдел на нов пазар,
та й купил врана кона,
врана кона неяана,
и й купил тънка пушка,
тънка пушка непукала,
и й купил остра сабя,
остра сабя немаана,
и й купил свилно рухо,
свилно рухо неносено.
И си ошла на войната
сос нийните браточеди,
с чичовите й синове,
с чичовите, с вуйкьовите.
Стояла е три години,
никой да не я познае.
Третата пуста година
Радолинка кона чеше,
кона чеше, песен пое:
- Ой ле, мале, стара мале,
надаш ли се, мила мале,
дека язе ке си дойда,
ке си дойда за Великден,
шиеш ле ми бела сая,
китиш ле ми китен гайтан?
И виека, осем сестри,
везете ле ми кошуля,
полиците дзвездиците,
осполници - ясен месец?
Дочула я царицата,
па на царо говореше:
- Е ти царо, честит царо,
мома имаш у войската!
Кона чеше, песна пое:
"Ой ле, мале, стара мале,
надаш ли се да си дойда
за Великден, за Лазара,
за Лазара, за Връбница,
шиеш ле ми бела сая,
китиш ле ми китен гайтан?"
Проговорил честит царо:
- Водете а на баната
и там ке а познаеме!
Ойдела е на баната
сос нийните братовчеди,
с чичовите й синове,
с чичовите, с вуйкьовите.
Ойдела е на баната,
па не са а познаяли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010