* * *

Мома войник

Съмен войска береше,
Паун бела Богдано,
от сека майка по сина.
Богданината майчица
немала сина да прати.
Имала девет щерчици
и Богдана десета.
Богдана хитра гидия,
тя на майка говори:
- Мале ле, мила мале ле,
заръчи, мале, на тате
да купи коня хранена,
да купи сини демие,
да купи сабя огнена,
да купи чифте пищови,
да купи чифте паласки
и аз във войска ще ида
със чичовите синове,
те не ще ме прокажат,
че има мома във войска.
Седела мома, седела,
седела девет години,
вече й се додело.
Викнала и заплакала:
- Мили мои дарове,
диплени па не дарени,
мили мои кошули,
диплени па не дарени...
Не могли да я познаят.
Дали да я пуснем в бахчия,
мома е цвете лакома.
Пуснали я в бахчия,
едно стръкче откъсна
и го на буза затъкна,
не могли да я познаят.
Дай да я пуснем в чершия,
мома е коприна лакома.
Мома щом влезе в чершия
и се за бръснач захвана,
не могли да я познаят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010