* * *

Мома войник

Пък Гирицкана дъщеря
въз двор и низ двор ходеше,
бяле сае носеше
и бяло лице имяше,
бришим гайтан плятеше,
бришим вяжди имяше
и бубайко си викаше:
- Ший ми, буба, и крой ми
еничерцку гиздилу,
та ще на сефер да ида.
- Дъщеро моя хубава,
де са е чуло, видело
мома на сефер да ходи?
- Чуло са, буба, не чуло,
пък я ще, буба, да ида
със мижувяк ми Хасана -
ще да ни водя хъскерян
и ще ни нося байрякън.
Вървиха, колку вървиха,
найдоха сянка дебела,
найдоха вода студена.
Врить байрактаре слязоха
да пият вода студена,
черноок байрактар не слиза,
нема ни морни перчене,
нема ни черни мустаци.
- Пукайте ми се, юнаци,
четри ва следям години,
та ма ни един не позна
дели съм мома лефтера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010