* * *

Мома войник

- Защо, тате, кахър береш?
Кажи, кажи ти на мене!
Я татко й я вели, говори:
- Варай, керко, варай Хайдула,
те не влева тебе у работа.
Я та му вели, говори:
- Кажи ми, тате, кажи ми,
защо толко кахър береш?
Я той Я вели и говори:
- Варай, керко Хайдула,
ти ли питаш, язе да ти кажа.
Дали си чула, керко, и разбрала,
ча мене писали на силна войска?
Я та му вели и говори:
- За тузи, тате, кахър береш,
да на мене ти не казуваш.
Я купи ми, тате, ти на мене
низамска руба и ярмата,
язе да пода на силна войска.
Тогай е купи татко й
низамска руба и ярмата,
са премени Хайдула, са урожи,
са чинила Тодор юнак,
да вяхна на таткова й коня,
да киниса да отиде на войска.
А га я видеха на войска юнацито,
удалеко още как идеше,
да викнаха юнацито и подрукнаха,
и на царут те му велеха:
- Варай, цару, мили цару,
тос юнак, денеска що дошел,
не е Тодор юнак,
лю девойка, цару, Хайдула.
Да се удзе царут да киниса
и да отиде дома на майка му,
да я вели хем говори:
- Варай, мале, мила майко,
динеска мома дошла на войска,
та юнаска руба носи,
Тодор юнак се казува.
Я та му вели, говори:
- Варай, сину, мили сину,
гледайте а вий сину мой,
кога ке битише кавгата,
я та ако е Хайдула девойка,
та закупи златна яболка,
у пазухата да я искрие.
Дойде време, кавгата битиса,
и та искала да си пойде.
Тогай купила златна ябалка,
да я искрила у пазухата
и да киниса от силна войска,
на бащова й кукя да дойде.
И дошла при тежки порти,
на татко й вели, говори:
- Варай, тате, още кахър береш,
язе Тодор юнак отидох,
Хайдула девойка си дойдех.
Я та още не бе седнала,
од царут просинито дойдоха,
ча царут син Хайдула да просат.
Хайдула на татко й вели:
- Дай ми, тате, на царув син,
и язе царица да стана.
Хайдула армасаха, я такмиха
за цар визирув син.
Дойде време за сватбата,
царут киниса за невеста,
и по него сватови и кумови,
я зентут дома го оставили.
И лю дойдоха на Хайдулинито
рамни митени дворови,
Хайдула на царут му вели:
- Де ви е, цару, зетут? Го нема.
Я той я вели хем говори:
- Дома, Хайдула, го оставихме,
гости дочека, гости испраща.
Я та му вели и говори:
- Дурде не дойде цар везирув син,
Хайдула сос вас не иде.
Хайде, о'дек сте дошли, да пойдите!
Тогай вели, говори и на татко й:
- Още, тате, кахър береш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010