* * *

Мома войник

Тодорко, моме Тодорко!
Седнал е Тодоркин баща,
седнал на столот,
книга пее, слъза рони,
слъза рони, пръсти кърши.
Го видела негова керка,
негова керка Тодорка,
та му вели и говори:
- Варай, бащо, мили бащо,
защо книга пеиш и плачеш?
Я той й вели хем говори:
- Варай. Тодорко, моя керко,
как да пея и да не плачем,
вчера сам бил на Дойран,
на Дойран, керко, на пазар;
да що съм чул и видел,
два пъта телял викаха,
три пъти личба личаха:
"Що има турчин ерген,
иа силна войска да пои,
и що има христенин ерген,
на силна войска да пои!"
Баща ти, керко, син нема
на силна войска да пои.
Я та му вели, говори:
- Варай, бащо, милин бащо,
ти за това гайле не бериш,
Тодорка ке пойде на войска.
Купи ми, бащо, купи ми
на мене бърза коня,
купи ми тенка пушка,
тенка пушка, чифт кубура,
купи ми и остра сабя,
купи ми и турско руже,
язе ке ходам на войска
сос стрикови ми синови.
Послушал га е баща й,
да й купи бърза коня,
бърза коня, тенка пушка,
тенка пушка, чифт пищоха,
да й купи остра сабя,
остра сабя, турско руже,
та се оружи Тодорка,
та си припаса остра сабя,
си взема и тенка пушка,
та си припаса чифт кубура,
хем си вяхна бърза коня,
та си киниса да отиде
на силна милна войска.
Там си седе мало-много,
мало-много три година.
Тодорка напред теглеше,
син-зелен байрак носише.
На четрите година се върна,
па бащова й кукя приближи,
отдалеко още викаше:
- Излези, бащо, излези,
да видиш, бащо, керка ти
от силна войска са върна
сос стрикови синови!
Тогай викна и подрукна:
- Чуйте малко и големо,
да се е чуло, видело,
мома на войска да пои,
млад байрактарин да биде,
син-зелен байрак да носи!
Мома отидох, мома дойдох
сос стрикови ми синови!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010