* * *

Мома войник

От царя хабер довтаса,
кой има син да прати,
кой има пари да даде,
кой няма самси да иде.
Тодоркина стари тейно
по двора ходи и плаче.
Той няма син да прати,
той няма пари да даде,
и не мой сам си да иде.
Люто дъщери кълнеше:
- Девет дъщери аз имам,
във един гроб да ги заровя,
кога нямам син да пратя,
на царя служба да служи!
От де го зачу Тодорка,
тя на тейно си думаше:
- Тейно льо, ти стар тейно,
я иди, тейно, я иди,
на пазар нова чаршия,
купи ми дрехи войнишки,
купи ми пушка бойлия,
купи ми сабя френгия,
купи ми и чифтя пищови,
аз ще, тейно ле, да ида,
с войници служба да карам.
Тодоркина стари тейно,
той си на пазар отиде,
купи й дрехи войнишки,
купи й пушка бойлия,
купи й сабя френгия,
купи й чифтя пищови
и ги на Тодорка занесе.
Тодорка, мома хубава,
съблече дрехи момински,
облече дрехи войнишки,
препаса сабя френгия,
препаса чифтя пищови,
нарами пушка бойлия,
и в казармата отиде,
на царя служба да служи.
Войниците я срещнаха,
всички я гледат, чудат се.
Лицето и бяло моминско,
снага и тънка левентска,
чудат се още маят се,
как да си Тодорка познаят.
Един си други думаха:
- На пазар да я заведем,
там има хурки и кавали,
ако е мома хубава,
хурките ще да гледа.
Че са на пазар отишли,
Тодорка, мома хубава,
не отиде хурки да гледа,
а най си кавал купила
и с меден глас засвири.
Чудят се, още маят са,
как да си Тодорка познаят.
Всички са холан решили,
на баня да я заведат,
ако е мома хубава,
в женската баня ще влезе.
Тодорка, мома хубава,
тя на другари думаше:
- Не мога в баня да вляза,
че люти рани аз имам
и вази ще да заразя...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010