* * *

Мома войник

Царя си ферман изпрати
"Кой има сина да прати,
кой няма - да си откупи,
на царя служба да служи!"
Горкия Банко Банкова,
девет дъщери има,
ала си син няма;
фермана чете и плаче,
по двора ходи и плаче,
и си дъщери кълнеше:
- Девет сте, ама защо сте!
Да дойде чума, да ви измори,
в един гроб да ви заровя!
Най-малка Рада, най-умна,
тя на баща си думаше:
- Я мълчи, тейко, не кълни,
ами ме при белбери заведи,
косата да ми отрежат
и ме на пазар заведи,
да купим конче хранено
и мъжка руба юнашка,
и тънка пушка бойлия,
и остра сабя френгия.
Ще отида служба да служа
с двама чичови синове.
Послуша я Банко Банкова,
та я на пазар заведе
и я хубаво премени,
и я на служба изпрати
с двама чичови синове.
Минало девет години,
царица царю думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
лоша съм съня сънувала,
че има жена във войската.
Да правиш, царьо, да струваш
жената да си познаеш!
- Царице, мари, кралице,
ами какво да направя,
как да си жената позная?
- Да вземеш, царьо честити,
пазара да си наредиш
със свирки и със кавали,
със хурки и със ножове,
и със кошове ябълки.
Жената й, царьо, лакома,
тя ще се на ябълки нахвърли
и ще си пазвата напълни.
Хитра била Рада, разумна,
царя си напред вървеше,
след него Рада вървеше,
с двама чичови синове.
От кончето се приведе
и си е ножче купила.
Тогаз се от конче приведе,
с ножче ябълка забоде
и я на четири раздели.
Най-напред на царя подаде
и на двама чичови синове -
едното парче изяла.
Извади свирка тънина
и със свирката засвири:
- Царьо ле, царьо честити,
да правиш, царьо, какво щеш,
пак не можеш да познаеш,
кой е жена във войската!
Царя в двореца отиде
и на царица думаше:
- Царице, мари, кралице,
не можах да си позная,
коя е жена във войската.
- Царьо ле, царьо честити,
войската да си изкараш
във твойто росно ливаде
и там войска да нощува.
Която й жена във войската -
росата ще я пороси
и тъй ще си познаеш,
коя е жена във войската.
Хитра била Рада, разумна,
сред ливади дърво-логачка,
Радка под дърво легнала,
шарен тестемел извадила
и си лицето покрила.
Най-напред Рада станала
и с царя войска огледа.
И пак си свирка извади,
и със свирката засвири:
- Царьо ле, царьо честити,
да правиш, царьо, какво щеш,
пак не можеш да познаеш,
коя е жена във войската!
Царя в двореца отиде
и на царица думаше:
- Царице, мари, кралице,
не можах да си позная,
коя е жена във войската.
- Царьо ле, царьо честити,
на Дунав войска да заведеш,
войската да си изкъпеш.
Тогаз ще да я познаеш,
коя е жена във войската.
На Дунав войска заведе,
Рада си с царя стоеше,
и си със свирка засвири:
- Царьо ле, царьо честити,
да правиш, царьо, какво щеш,
пак не можеш да познаеш,
коя е жена във войската!
Тогаз се царя провикна:
- Коя е жена във войската,
да излезе, да н'се страхува!
Царството ще й харижа,
царството половината
и везирството цялото!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010