* * *

Мома войник

Царя ми абер проводи -
кой има синка, да прати,
кой няма, сами да доди
на царя войник да служи.
Бано ми баш чорбаджия,
той няма синка да прати,
той има девет дъщери,
най-малката е Тодорка,
най-малка и най-хубава,
най-хитра и най-разумна.
Тя на тейна си думаше:
- Тейно льо, тейно чорбаджи,
недей се, тейне, кахъри,
ми иди, тейне, на пазар,
на голям пазар-чаршия,
та че ми купи хранен кон,
още юнашка премяна
и тънка пушка буйлия
и остра сабя френгия.
Тейно й стана, отиде
на голям пазар-чаршия,
та че й купи хранен кон,
още юнашка премяна
и тенка пушка буйлия
и остра сабя френгия.
Че се Тодорка премени,
препаса пушка буйлия,
прикачи сабя френгия,
че си кончето възседна,
че със войници отиде.
Юнаци, върли войници,
тий си се чудом чудеха:
- Бре каква й тая гидия,
дето със нази вървеше,
дали ми й юнак от село,
от село, от друго село?...
Воювала ми й Тодорка
цели ми девет години,
никой Тодорка не узна,
че ми е мома Тодорка;
току я й, холам, узнало
едно ми черно циганче.
То си на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
в войската имаш девойка!
Царя на войска думаше:
- Я заведете войската
при бял и червен трендафил;
ако ми й мома Тодорка,
тя ще много да набере.
Тодорка хитра-прехитра,
най-напреж конче разигра
и при трендафил отиде,
че се от конче приведе,
едно ми стръче откъсна
и на конче го закичи.
Царя на войска думаше:
- Я заведете войската
при хурки и при кавали
и при писани вретена;
ако ми й мома Тодорка,
тя ще при хурки да иде
и при писани вретена.
Тодорка хитра-прехитра -
тя не отиде Тодорка
при хурки и при вретена;
най ми отиде Тодорка
при писаните кавали;
тя се от конче приведе
и си кавала обзела,
че на войници засвири.
Каква й беше свирнята:
- Божне ле, вишен Господе,
какво ми прави либето
и мойте мили айчици,
във коя ли са градинка -
тий си на Лазар пееха,
ситно си шиве шиеха!
Царя на войска думаше:
- Я заведете войската
във баня - да се окъпе!
Тодорка хитра-прехитра -
най-напреж конче разигра
и си се в баня окъпа,
че си писмото написа
и го на порти остави.
Кога войници отишле,
тий си писмото разчели:
"Воювала ми й Тодорка
цели ми девет години,
и пак я никой не узна,
че ми е мома Тодорка;
на царския син на инат,
щото ме много вардеше,
вардеше, да ме узнае!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010