* * *

Мома войник

Болен лежи Нанко чобан,
Вивдо льо, момне ле, Коладе ле,
болен лежи, болен тъжи,
що си няма мъжка рожба,
мъжка рожба, бре, юнашка,
да излезе среди село,
среди село, сред мегданя,
да надхвърли вит бял камък.
Той си има три дъщери,
най-малката Вивда мома.
Вивда тейно си думаше:
- Извикайте баш крояча,
баш крояча, баш шивача,
да изкрои мъжка руба.
Облякла я Вивда мома,
че излезе среди село,
среди село, сред мегданя,
че надхвърли вит бял камък.
Чудом са чудят събор момци,
дали й тази Вивда мома,
или й този Нанко чобан.
Завели я в Цариграда,
в Цариграда, в чаршията,
завели я, казали си:
- Ако ли е Нанко чобан,
ще си вземе меден кавал,
ако ли е Вивда мома,
ще си вземе шарена хурка.
Хитра излязла Вивда мома,
че вземала меден кавал,
засвирила жално, милно,
жално, милно за момите,
дваж по-милно за момците.
Наздраве ти, Вивдо моме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010