* * *

Мома войник

На село телал викаше,
Вълко льо, млад гемиджия,
на село из чаршията -
всички на война да вървят;
кой има сина, да прати,
кой няма - самси да иде!
Тодоркин баща сиромах,
сиромах, селски говедар,
той няма сина да прати,
най има девет дъщери,
Тодорка му бе десета,
тя на тейна си думаше:
- Тейно льо, по-стар бащица,
аз ще зарад теб да ида,
я иди, тейно, във градът,
купи ми дрехи юнашки,
и купи конче хранено,
и тънка пушка буйлия,
и тънка сабля френгия.
Па със войската отишла,
девет години ходила,
никой Тодорка не позна,
че ми Тодорка девойка.
Сама я позна царица,
тя си на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
войската ти има девойка!
Царят се чудом почуди,
как ще девойка да познай...
- Царьо льо, господарьо льо,
и това ли да те науча!
Я си войската заведи
във тая мала градина -
която й, царьо, девойка,
ще бере цвете всякакво,
да извий китка шарена;
която й, царьо, юначе,
то си по стръкче откъсне
и го на калпак завтъкне!
Хитра й била Тодорка,
откъсна цвете едничко
и го на калпак забоде.
Чуди се царят и мае
как ще девойче да познай.
Па ги поведе, заведе
във тая Узун чаршия,
хурките и кавалите...
Хитра й била Тодорка,
не взема хурка шарена,
най взема медни кавали
и със кавали засвири...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010