|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Ходила бяла Лиляна,
девет години с хайдути,
на хайдутите войвода.
Никой Лиляна не позна.
Едно ми е малко хайдутче,
дето им хляба носеше,
то си Лиляна познало
и на дружина думаше:
- Дружино, верна дружино,
нашта войвода девойка.
Дружина се спогледнала,
един си на друг думаха:
- Хайдете да я заведем,
в Али паша в градина,
там има круши, ябълки,
женска душа ще склони.
Лиляна хитра, разумна,
една си круша откъсна,
извади ножче медниче,
и я с дружина сподели.
Дружина се спогледала,
един си на друг думаха:
- Хайдете да я заведем,
в Али паша в чаршия,
там има хурки и има,
и има медни кавали.
Ако е войвода девойка,
ще вземе хурки писани.
Лиляна хитра, разумна,
че взема си меден кавал,
засвири жално и милно.
Дружина се спогледала,
един си на друг думаха:
- Хайде да я заведем
на тиха, бяла Дунава,
там да си войвода познаем.
Лиляна хитра, разумна,
разхвърли руно хайдушко,
че се в Дунава хвърли.
Като си Дунав преплава
и се от брега провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
който ми Дунав преплава,
той ще Лиляна да вземе!
Триста се в Дунав фърлиха,
от триста трима минали
и те се на пояс държали.
Перник (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|