* * *

Мома войник

От царя заповед пристигна -
всички на война да идат,
кой има сина да изпрати,
кой няма - сам да си иде.
Чорбаджи Добри нямаше,
той има девет дъщери
и той на двори ходеше,
люто дъщери кълнеше:
- Ой ви вие, девет дъщери,
на един ден да измрете,
една свещ да ви запаля,
в един гроб да ви заровя,
дето нямам една си мъжка рожба,
на царя служба да служи,
татка си то да отмени,
с вуйчовите си синове,
с вуйчовите си внуци!
От къде го е Радка зачула,
най-малка Радка, най-умната:
- Стига си, тейно, проклинал,
я стани, татко, да идеш,
там долу у най баш чаршията,
да купиш руба салдашка,
да купиш шапка войнишка,
да купиш пушка бойлия,
да купиш и сабя френгия,
да купиш и чифте пищове,
и да купиш конче хранено,
хранено, невъзсядано.
Ази, татко, ще ида
на царя служба да служа
с вуйчовите си синове,
с вуйчовите си внуци.
Много се бай Добри зарадва,
че слезе в най баш чаршия,
че купи руба салдашка
и купи шапка войнишка,
и купи пушка бойлия,
и купи сабя френгия,
и купи чифте пищове,
и купи конче хранено,
хранено, невъзсядано,
и ги на Радка донесе.
Радка рубата облече,
наложи шапка войнишка,
нарами пушка бойлия,
па взема сабя френгия,
препаса чифте пищове
и се на конче покачи,
че отиде Рада, че отиде
на царя служба да служи,
с вуйчовите си синове,
с вуйчовите си внуци.
Девет години служила,
никой си Радка не позна.
Царица сън сънувала,
в събота срещу неделя,
и си на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
войската имаме девойка.
Да изведеш, царьо льо, войската
на бай Къньовите дюкяни
и който вземе хурчица -
той ще излезе девойче.
Царя царица послуша,
че си войската изведе
на бай Кънчови дюкяни.
Най-напред Радка вървеше,
както си Радка вървеше,
че взема Радка кавала
и си жално-милно засвири.
Никой си Радка не позна.
Царя царице думаше:
- Царице, мойта кралице,
сънища верно не казват,
недей на сънища да вярваш,
този сън вярно не казва.
Царица дума на царя:
- Царьо льо, господарьо льо,
този сън вярно ще каже.
Изведи, царьо льо, войската
на нашите бани широки,
там да се войската измие,
войници да се изкъпят,
там ще девойче познаем.
Царя царица послуша,
че изведе царя войската
на техните бани широки.
Всички войници, както отиват
и се в бани хвърлиха
да се измият,
само си Радка остана.
Царя на Радка продума:
- Войниче, мойто бойлийче,
защо не се хвърлиш
да се измиеш?
Радка се в баня хвърлила,
хвърлила с дрешките си
и на бял мрамор камък стъпила,
и силно се Радка провикна:
- Царьо льо, господарьо льо,
ще станат девет години,
от както съм служба заслужила,
никой човек не ме позна,
сеганък веке аз съм девойче,
аз съм девойче във войската.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010