* * *

Мома войник

По двор ходи Нанко чобан,
Видо льо, момне ле, Коладе ле,
по двор ходи - сълзи рони.
Де го видя Вида мома,
Вида мома - най-малката.
Отговаря Вида мома:
- Ой те тебе, стари тейко,
що тъй ходиш и сълзи рониш?
Отговаря стари тейко:
- Ой те тебе, Видо дъще,
от царя ми хабер дойде,
който има син да прати,
син да прати, войник да служи,
на царя и на царицата.
Който няма - сам ще иде!
- Мълчи, тейко, и не плачи,
а иди, тейко, у панаиря -
у панаиря, Узун чаршия,
че ми купи мъжки дрехи,
мъжки дрехи, хем юнашки
и аз войник ще да служа.
Че си отиде Нанко чобан,
че й купи мъжки дрехи -
мъжки дрехи, хем юнашки
буйрум пушка, тънка сабя,
мъжко конче, хем юнашко,
купи ги и повърна се.
Облече ги Вида мома,
припаса си тънка сабя,
облечи си мъжки дрехи,
нарами си тънка сабя,
че възседна хранян коня,
че отиде татък долу -
дет се момци там събират,
там събират - камък мятат.
Опретнала се Вида мома,
как се опретна и го метна,
и го метна най-далече -
тя ще бъде войводата,
тя ще води отбор момци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010