* * *

Мома войник

Провикнал се й кеята:
"Царя войници събира,
кой няма, самси да върви!"
Баш Банко, баш болярина,
той няма нийде никого,
най има девет дъщери.
И седна Банко на стола,
да плаче Банко, да кълне:
- Да се провалят дъщери,
като си нямам момченце,
отмяна да ме отмени.
Най-малка Радка станала,
девет ми годин сукала,
сукала, ненасукала,
тя на тейко си думаше:
- Аз ще да ида войниче,
отмяна ще те отменя.
Банко Радке си думаше:
- Как ще войниче да идеш,
кат ти е бяло лицето
и ти е дълга косата,
и ти е тънка снагата?
- Косата ще си отрежа,
лицето ще си почерня,
снагата ще си напаша.
В петък на пазар да идеш,
купи ми конче хранено.
Че я послуша баща й,
купи й конче хранено.
Отишла Радка войниче,
цяла година служила,
не можле да я познаят.
Царица царю думаше:
- Царьо ле, цар, господарьо,
жена ти има във войската!
- Царице, жена глупава,
де си виждала, чувала,
жена войник да ходи?
Как ще я - рекъл, - познаем?
- Аз ще ти кажа, царьо ле,
да си войници заведеш
в твоите тъмни бахчии,
там има овошка всякаква,
горски червени ябълки
и ранозрейки череши.
Жена й в овошка лакома,
като в градина отиде,
ябълки ще си набере,
в дрехите ще си ги скрие.
Царя войници поведе,
поведе ги, че ги заведе
в своите тъмни бахчии.
Радка ми хитра хитруша,
като в градина отиде,
ябълка Радка откъсна,
на четири я разряза,
на четирима я подала.
Гледал ми царя, слушал ми,
нищо ми царя не видял.
Царя царице думаше:
- Царице, жена глупава,
не можах да я позная.
- Аз ще ти кажа, царьо ле,
да си войската заведеш
къде има хурки писани,
жена ще вземе хурката.
Царя войници поведе,
поведе, че ги заведе.
Радка ми хитра хитрица,
не си хурката хванала,
най си кавала хванала
и с кавал ми засвирила.
Гледал ми царя, слушал ми,
нищо ми царя не познал.
Царя царице думаше:
- Царице, жена глупава,
не можах да я позная,
няма ми жена във войската.
- И туй ли да те науча,
да си войската заведеш
във бани да я изкъпеш,
там ще я, царьо, познаеш.
Завел си царя войската
на бани да я изкъпе.
Всички войници скочили
в банята да се окъпят.
Радка накрая седеше
и жално, милно плачеше.
Царя на Радка продума:
- Защо ми плачеш, войниче?
Радка на царя думаше:
- Плача си и си нареждам,
щото майка ми й казала,
когато съм се добила,
орисници ме орисли -
кога войниче отида,
във водата ще се удавя...
Тръгнала войска да върви,
вървяла, що ми вървяла,
че е морето стигнала.
Накрай морето мермерен камък.
Радка на камък поседна
и си на царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
не можа да ме познаеш!
И се в морето хвърлила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010