* * *

Мома войник

Стоян по двори ходеше,
дребно си сълзи ронеше,
и си се Богу молеше:
- Даде ми, Боже, даде ми,
девете ми, Боже, дъщери,
оти ми, Боже, не даде,
не даде сина едного,
войскар да ги проводя,
отмяна да ме отмени?
Ка го зачула Велика,
най-малката му дъщеря,
на висок чардак седнала,
наргиле тютюна пиеше,
и на тетя си думаше:
- Я върви, тете, я върви,
купи ми конче хранено,
купи ми пушка бойлия,
купи ми сабя френгия,
купи ми калпак бошняшки,
искрувай дрехи юнашки,
ази ще войскар отида.
Купи й тетю, купи й,
купи й конче хранено,
купи й пушка бойлия,
и тънка сабя френгия.
Че се Велика премени,
че си кончето възседна,
та си ми войскар отиде.
Три пъти войска обиколи,
та па си слезе от конче,
тънка си сабя точеше,
точеше и я тъкмеше,
да сече глави латински,
латински глави, урумски.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010