* * *

Мома войник

Седнал Манол, Маноле,
да яде, Манол, да пие,
с неговата вярна дружина,
с неговата стара майчица,
майка му на диван седеше,
стъклена чаша държеше,
руйно им вино налива,
Манол го вдига, изпива,
и се под мустак подсмива.
Маноловата майчица,
тя на Манол думаше:
- Що ми се, синко, присмиваш,
на мойта стара старина,
и на моите дрехи сиромашки?
Манол мама си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
аз не се, мале, присмивам,
на твойта стара старина,
на твоите дрехи сиромашки,
а най ме, мамо, досмива,
на нашата, мамо, войвода,
то да е барем войвода,
ами е едно момиче,
момиче, мамо, сираче,
девет години го водим,
без да го, мамо, познаем,
сега се, мамо, само изказа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010