* * *

Мома войник

Седнал йе тейну да плаче,
ке си синуве немаше,
туку сал девет дъщери,
саз бела Рада ду десет.
Рада тейнуте думаше:
- Тейну ле стара бабайко,
тейну ле мили бащице,
утре ще пишат юнаци,
та и Рада ще отиде.
Па си йе Рада тръгнала
и си юнаци стигнала
на Царевата ливада
Дека си конье пойейе
и пойейе и ярейе,
и бел си камен хвърлейе.
Рада бе хитра гидия,
юзе си Рада камене,
та си юнаци натхвърли
Ду дванаесе раскрача,
ду тринаесе растежи.
Я юнаци се чудейе:
- Бре дали си йе девойкя
Ели йе добро юначе?
Погледа й е девочки,
пофатта й е юначка,
как ли ще да йе познаем -
и те си хурка пишейе
и си кавали лейейе:
Яку йе добра девойкя,
тя ще хурката уземе;
ку ле йе добро юначе,
тя ще кавале да вземе.
Па са си Рада завеле
Дека се хурки пишейе
и се кавали лейейе.
Рада бе итра гидия,
юзе си Рада кавале,
па жалну-милну засвири,
та си юнаци расцвили.
И юнаци се чудейе:
Погледа й йе девочки,
пофатта й йе юначка.
- Айдете да я заведем
на тия влашки яблъки.
Жена йе върло лакома,
тя ке си много назбере
и у пазуха ке тури.
Па си са Рада завеле
на тия влашки ябълки.
Рада бе итра гидия
Тук си йе една скинала,
девет йе дела сторила
и на юнаци раздала.
Девет години ходила,
кога йе срещна баща й,
тугава са йе познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010