* * *

Мома войник

Царят заповед издава
всеки във войска да иде;
кой има син да иде,
кой няма сам да си иде.
Сиромах Стоян, Стоян,
той си син нямаше,
а има девет дъщери
и си кълнеше рожбите:
- Девет сте, ама да не сте!
Да даде Господ, синкум,
всички на веднъж да умрете,
в един гроб да ви заровя,
една свещ да ви запаля!
Най-малка Радка безимка,
тя на тейку си думаше:
- Я не си кълни рожбите,
ами ме, тейко, заведи
в Сливен града на баш билбер,
руса ми коса острижи,
купи ми дрехи юнашки,
и купи конче хранено.
Мъжка си форма облечи
и се на конче преметни,
и тръгна в войска да иде.
Тейко й напред заминал,
че си зад трънче затули
и си кончето подплаши.
Кончето трепна да бяга,
Радка кончето държеше
и си на конче думаше:
- Какво се, конче, изплаши
от тези птици кръвници?
Човешки глави ще тъпчеш,
кръв до колене ще газиш.
И си в войската замина.
Девет години й служила,
и никой не я е познал.
На царица се присъни,
че има жена в войската.
Царица дума на царя:
- Царьо ле, царьо чистити,
мен ми се сън присъни,
че има жена в войската.
Я да ги, царьо, преведеш,
през Узун чаршия да минат,
там има хурки писани,
жена е за хурка мераклия,
у хурка ще са улови,
по това ще я познаеш.
Най-напред Радка вървеше
и се у кавал улови,
със кавал си засвири
и си хорото направи.
Царица дума на царя:
- Мен ми се сън присъни,
че има жена в войската.
Я да ги, царьо, преведеш,
в тъмни бахчии да минат,
жена е за овошка лакома,
по това ще я познаеш.
Радка най-напред вървеше,
от клонче ябълка откъсна
и я на четири разряза,
и на четирима подаде.
Цаица дума на царя:
- Мен ми са сън присъни,
че има жена в войската!
Я да ги, царьо, заведеш
всичките да се окъпят,
по това ще я познаеш.
Всичкити в вода влязоха,
Радка на край седеше,
че се е с дрехи хвърлила.
В гърди се с ръце удари
и си на царя продума:
- Аз съм си Радка безимка,
девет годин с войска ходила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010