Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мома войник

Радо, Радо, Радолино, (2)
Радолина у градина,
от трендафил яглък везе,
ем го везе, ем му пее:
- Да знам, да знам, свилен яглък,
ке ке мома ке те носи,
се китки ке те покита.;
да знам, да знам, свилен яглък,
ке невеста ке те носи,
се клабодан ке те веза;
да знам, да знам, свилен яглък,
ке вдовица ке те носи,
църни конци ке те веза.
Още рече Радолинка,
още рече, не изрече,
сирак Данко по двор ходи,
по двор ходи, ръце ломи,
ръце ломи, сълзи рони.
Догледа го Радолина,
Радолина, милна щерка,
догледа го и му дума:
- Оти, татко, по двор ходиш,
по двор ходиш, ръце ломиш,
ръце ломиш, сълзи рониш -
дали ти се додеяло
от твоите девет щерки -
посрещане, изпращане,
я десета Радолина,
Радолина мома ходи?
Сирак Данко отговаря:
- Не ми се е додеяло
от моите девет щерки -
посрещане, изпращане,
я десета Радолина,
Радолина мома ходи.
Вчера си съм язе ходил,
язе ходил на нов пазар -
телял рука воз чаршия,
дваж нагоре, триж надоле:
"И кой има сина, и кой няма,
секим войник да изпрати!"
Пусти язе син си немам,
требе язе да отида,
войник д' ида, да си служа.
Радолина му говори:
- Ой ле, татко, мили татко,
та тува ли грижа береш,
айде к идем на нов пазар,
да си купим ново рухо,
ново рухо, неносено,
ке си купим врана коня,
врана коня неяхана,
ке си купим тенка пушка,
Ттенка пушка непукала,
ке си купим остра сабя,
остра сабя неносена,
ке ида войник да служа
със моите братовчеди.
И са ошли на нов пазар,
купили си ново рухо,
ново рухо неносено,
купили си врана коня,
врана коня неяхана,
купили си тенка пушка,
тенка пушка непукала,
купили си остра сабя,
остра сабя неносена.
Па отишла със нейните,
със нейните бротовчеди,
бротовчеди и чичови,
та служила три години.
Царицата е познала,
ке си има женско войник,
и на царе си говори:
- Ой ле, царьо, чисти царьо,
мома има у войната.
Царя вика: - Нема мома,
нема мома във войната!
- Ой ле, царьо, честит царьо,
заведи й във бахчата,
там ке си тизе познаеш
дали има мома войник;
ако има мома войник,
сите момци ке откинат
по едно стръкче росно цвете,
се нагоре ке затакнат,
ке затакнат на капите.
Ако има мома войник,
она ке си я откине
до три стръка росно цвете.
Честит царьо й заведе,
й заведе у бахчата,
у бахчата във цветето.
Сите са си откинали,
откинали по едно стракче,
се нагоре й тикнаа.
Отвел си е честит царьо,
на царица си говори:
- Нема мома, мома войник!
- Ой ле, царьо, заведи й,
заведи й във бахчата,
там ти ке си я познаеш
дали има мома войник.
Ако има мома войник,
сите момци ке си гледат
отбор ябълки да берат,
я момата, я отдоле,
я отдоле ке си сбира.
Отведе й честит царьо,
отведе й под ябълка.
Сите момци откиная,
откиная отбор ябълки.
Па си й царю заведе,
на царица си говори:
- Ти не си я познала,
нема мома у войната!
Я царица му говори:
- Ой ле, царьо, честит царьо,
заведи й на банята,
тамо тизе си й варди,
тамо ке си я отделиш,
дали има мома войник.
Заведи й на банята.
Сите момци се събличат,
я мома не се съблича,
заведе я честит царьо.
Сичките си й уволнил,
честит царьо си я пита:
- Ой царицо, ти царицо,
къде позна тизе мома,
тизе мома у войната?
Царица му отговаря:
- Я си ойдов кошошната,
там си чуех млади войник,
коня чисти и си пее,
и си пее лепа песен:
"Ой ле, Боже, мили Боже,
като иде ден Великден,
ден Великден, ден Гергьовден,
кой моя премяна к иде,
к иде да си я облече?"
Мома си е, бре, заспала
и на сън е сънувала,
де й поят царевите,
царевите, леле, петли,
и на майка продумала:
- Мале ле, стара мале ле,
както пеят царевите,
царевите, мале, петли!
Мома си се пробудила,
а га ле е във цареви,
във цареви равни двори.

 


Градево, мах. Реката, Благоевградско; хороводна (НПЮзБ 1, № 1007).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010