* * *

Мома войник

- Куме ле, богословниче,
на царо царство дотрая,
тебе се кумство поднови -
до девет сватби да венчаш,
десета - Стана Незнана;
нея у село не знали,
она е пастир ходила...
Ка дойде време за войник,
баща ю сина нямаше,
он писа Стана Незнана,
та войник да я запрати,
че я селянье не знали,
не знали да я укажа,
че била млада девокя.
Като е войник отишла,
девет е годин служила,
дома не се е връщала -
по нищо не я познали.
Една неделя заранто,
като ходила царица,
войната да си поздравля,
она е Стана дочула,
че си е песня пеяла:
- Мамо ле, стара майчице,
дали ми сушиш дарове,
молуха да ги не ване?
Царица на цар думаше:
- Царо ле, царо честити,
у война имаш девокя!
Цара се чудом учуди,
па на царица думаше:
- Какво ли да направиме,
девокя да познаеме?
А царица му думаше:
- Води си война в градина -
ако си има девокя,
она че да си откине
най-хубавото, бре, цвеке.
В градина война завели
и са девокя пазили;
не откинала хубаво,
нел откинала босильок
и го за силаф забола -
не могли да я познаят.
Цара пак пита царица:
- Какво ли да направиме,
девокя да познаеме?
А царицата му думаше:
- А ги водиме на баня,
там че девокя видиме.
Като тръгнали на баня -
додека други да стигна,
и девокя се върнала,
и па не са я познали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010