* * *

Мома войник

- Стар ми съм, майчо, стар ми съм,
стар ми съм, остарял ми съм,
конче не мога и да яхам,
силях не мога да носям.
- Боба ле, милин боба ле,
купи ми конче червенко,
стори ми руба чофена,
та ще за тебе да идам,
за тебе аскер да правям
девет и десет години.
Стана Гюлсюме, надяна
братовоно й гиздило
и си возседна кончено,
и заведе си братчено,
та пристигнаха овчаря.
Овчаряне се сгледаха,
сгледаха и слагаха се,
сос кехая какъв е -
в лицено мяза момиче,
в рубана мяза кехая.
- А те ще да я водиме
на Скеча, на касабана,
тамо щем да я познаем.
Ако е мома кехая,
та ще се фати най-напреж
за пискюльвоно кошаче
за червенине мерджане.
Пък ко е овчар кехая,
та ще се фати най-напреж
за тунченине чанове,
за шаренине кавале.
Тамо я не са познали.
- А те ще да я водиме
във Урумели касаба,
тамо ще да я познаем.
И там я не са познали.
Мома е била байрактар
девет и десет години
та си я никой не разбра.
Га са аскерен своршили,
Тунджа е ляла, приляла,
от майкана е изляла,
врит е аскерен възпряла.
Пък си Гюлсюме минала,
брата й си е принела,
Идриз е минал по-напреж.
- Излези, майчо, погледни,
наша Гюлсюме си иде -
разтваряй порти широки!
- Не мой ме лъга, Идризе!
- Я те не лъжем, майчинко,
иде си, майчо, иде си!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010