* * *

Мома войник

Видин баща по двор ходи,
Видо ле, момне ле, Коладе ле,
по двор ходи, сълзи рони,
че си няма мъжка рожба,
да си прати с войниците.
Вида мома отговаря:
- Ой те тебе, по-стар тейно,
що по двор ходиш, сълзи рониш?
Я купи ми мъжки дрехи,
мъжки дрехи, та юнашки,
и ми купи мъжко конче,
мъжко конче, дълга пушка,
дълга пушка и пищови.
Купил й ги Видин баща,
облякла са Вида мома
с мъжки дрехи, та юнашки,
накичи се с чифтя пищови,
че се качи на хранен коня,
грабнала е дълга пушка.
Сички светци смаили се,
смаили се, погледали:
- Барем юнак, барем чудо!
Да я заведем на бял Дунав -
ако си е добър юнак,
ще преплави бял Дунава;
ако си е мома Вида,
ще си умий бялото лице,
бялото лице лебедово.
Завели я на бял Дунав -
не си умила бялото лице,
най си преплула бял Дунава.
- Да я заведем в равни градинки,
ако си е мома Вида
ще набере сякакво цвете,
ще си увий размясна китка;
ако си е добър юнак,
ще си откъне едно стръкче,
ще го накичи на стърната.
Не набрала сякакво цвете,
най си откънала едно стръкче,
едно стръкче босилково.
Ой, наздраве, Видин тейно,
Видо ле, момне ле, Коладе ле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010