* * *

Мома войник

Телалин вика из село,
из село Голямо село:
- Кой има синка, кой няма,
кой има синка да върви,
кой няма, сам да отива,
дълга си към царя да отбива.
Баш Банко, баш болярина,
той няма синка, ни братец,
той има девет дъщери,
девета Радка най-малка,
най-малка Радка безимка,
най-малка и най-хубава,
но девет е годин сукала,
на десетата я отбили,
отбили и продумала.
Баш Банко, по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и си ги люто кълнеше:
- Девет сте, синко, девет сте,
да дойде чума мория
наведнъж да ви умори,
с едно опело опея,
в един гроб да ви заровя.
Радка тейко си думаше:
- Я не се, тейко, ядосвай
и не си кълни рожбите,
дето ти ги Господ подарил,
ами ме, тейко, заведи,
на берберин ме заведи,
руса ми коса отрежи.
На терзия ме заведи,
войнишки дрехи направи.
Аз ще с войската да ида,
отмяна да ти отменя.
Че я баща й заведи,
при берберин я заведе,
руса й коса отряза.
При терзия я заведе,
войнишки й дрехи направи
и я с войската проводи,
отмяна да му отмени.
Ходила й Радка с войската,
ходила й малко, не много,
ходила е девет години -
никой си Радка не познал.
Царица дума на царя:
- Царьо ли, царьо Шишмане,
тази нощ съм сън сънувала:
жена ти има във войската.
Я да ги, царьо, заведеш
горе в цветна градина.
Вена е лакома за цветя,
тя ще ти цветя набере.
По това ще я познаеш.
Всеки минал, откъснал,
Ради най-подир вървели,
сал едно цвете откъснал
и го на ухо закичи.
Царица дума на царя:
- Я да ги царьо заведеш
долу в цветна градина.
Там има сливи и ябълки -
жена е лакома на овошка:
тя ще ти овошка набере,
по туй ще да познаеш.
Всеки минал, откъснал
Ради най-подир вървеше,
само едничка откъснала,
на четири я разрязла,
на четирима я подари.
Царица дума на царя:
- Царьо ле, царьо Шишмане,
я да ги, царьо, заведеш
в реката да се окъпят -
там ще я, царьо, познаеш.
Ради по двора ходеше,
жално - милно плачеше
царя на Ради думаше:
- Радьо ле, младо войниче,
девет години как служиш,
не си бил Радьо, кахърен,
сега защо си кахърен?
Ради на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
снощи ми хабер довтаса:
мама ми лежи, умира
душата не си предава,
дорде ма мене не види.
Царя на Ради думаше:
- Радьо ле, младо войниче,
я иди долу в обори,
извади конче хранено,
хранено, пък некарано,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои
и си у вас ти иди
мама си жива да свариш.
Че стана Ради отиде,
изведе конче хранено,
хранено пък некарано,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
че си го Ради препусна
и че си у тях отиде.
Пак никой си Радка не позна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010