Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мома войник

От царя е хабер дошло
да идат млади войници;
сите си войници найдоа,
кой братец, кой побратимче.
Стари Бан си войник немаше,
он си у дома отиде,
та па си седна да плаче.
Богдана платно доткава,
па на баща си говори:
- Тате ле, стари тате ле,
не седи, тате, не плачи,
най изведи коня дореста,
стегни го с дванайс постедзи,
па иди у град София,
та ми купи коня босоног,
и купи ми капа войничка,
и купи ми рухо войничко.
Богданин баща послуша,
та изведе коня дореста,
стегна го с дванайс постедзи,
па отиде у град София,
та купи коня босоног,
и купи капа войничка,
и купо рухо войничко,
та па си дома отиде.
Тогай си Богдана облече,
облече рухо войничко
и тури капа войничка,
та па се качи на коня,
три пъти село обиде.
Що я видело, все се чудило,
що я чуло, все се зверило -
че си стари Бан войник немаше,
и па си войник изпраща!...
Богдана с войници отиде,
със злато коса подбрала,
па отиде на цареви дворове.
Там си седея девет години,
настана година десета.
Богдана си коня тимари,
коня тимари и плаче:
- Ружице, бела-червена,
дали те майка спохажда,
дал' те сестра затъкиня?
Дочула бея царица,
та па на сина говори:
- Сино ле, царьо честити,
у войници мома имаме,
коня тимари и плаче:
- Ружице, бела-червена,
дали те майка спохажда,
дал' те сестра затъкиня?
Я ги, сино, уведи
у тая буйна градина,
сите по китка да наберат,
и виж младо войниче
дали че китка да набере!
И цару ги у градина уведе;
сите млади войници
по китка си набраа
и на глава затъкнаа;
а това младо войниче
китка си цвекье откина,
па я на пояс забоде.
Цару на майка говори:
- Мале ле, мила майко ле,
сите по китка набраа,
и сите на глава затъкнаа,
а това младо войниче
китка на пояс затъкна...
Майка си цару говори:
- Сино ле, царьо честити,
я ги заведи у Будин,
сите по хурка да купят,
по хурка и по вретено.
Царо войници заведе,
заведе у Будин града,
у Будин града голема.
Сите си млади войници,
сите по хурка купиха,
по хурка и по вретено;
а това младо войниче,
не купи хурка, вретено,
най си купи писан кавал,
па засвири и затруби,
що е видело, все се зачудило,
що е чуло, все се зазверило.
Царо войници поведе,
поведе, дома заведе,
та па на майка говори:
- Мале ле, мила майко ле,
сите си, мале, купиа
по хурка и по вретено;
а това младо войниче,
не купи хурка, вретено,
на си купи писан кавал,
та засвири, та затруби.
Майка на царо говори:
- Сино ле, царьо честити,
я ги заведи, заведи
на тая бела Дунава;
сите че да се окъпат,
а това младо войниче
дали че да се окъпе?
Царо си майка послуша,
та си войници заведе
на тоя бели Дунава;
сите се войници къпаа,
а това младо войниче,
тая дявол Богдана,
доземи се она наведе,
наведе край да си тражи -
не може край да си найде...
Добра си коня разигра,
та си бел Дунав преплива,
право си дома отиде.
От порти иде и вика:
- Мале ле, мила майко ле,
постели, мале, постелки,
да легнем, мале, да заспим.
И майка й я послуша,
посла й свилна постелка,
па и Богдана легнала,
легнала, та си заспала.
Майка й седна до нея,
с бела я кърпа прекрила.
Царо си дома отиде,
та па на майка говори:
- Мале ле, мила майко ле,
сите се войници къпаа,
а това младо войниче,
оно се, мале, не къпа,
най се доземи наведе,
наведе край да си тражи,
па не може край да найде,
най си пливна през бел Дунав...
Майка на цара говори:
- Сино ле, царьо честити,
я прегни сремска кочия,
да идеш, мома да тражиш...
Царо си майка послуша,
та прегна сремска кочия,
па си отиде, отиде
на Богданини дворове.
Богдана легнала, заспала,
цару на майка й говори:
- Богданина стара майко ле,
я дай да качим Богдана
у тая сремска кочия -
млада царица да бъде!...
И майка й послуша,
та си Богдана качиа
у тая сремска кочия.
Богдана се никак не буди
чак до цареви дворове.
Там се Богдана събуди,
па на майка си говори:
- Мале ле, мила майко ле,
какво ни пеят славета,
какво ни гукат гълъбета,
нали си, мале, немахме,
а сега отдек' имаме?

 


Бистрица, Софийско (ПСп., 1, 1882, с. 164 - "Мома Богдана войник отива"); хурка, кавал, в текста - фурка, кафал.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010