* * *

Мома войник

Събрали се, събрали, момне,
Видо ле, момне ле, Коладе ле,
събор момци коладници,
татък долу среди село,
среди село на мегдана,
да си мерят мермер камък.
Никой не ми се наема
да си метне мермер камък.
Видин баща из двор ходи,
из двор ходи, сълзи рони.
Де го съзря Вида мома,
отговаря Вида мома:
- Ой те тебе, стар, мил баща,
що си рониш бистри сълзи?
Отговаря стар, мил баща:
- Щото нямам мъжка рожба,
да изпратя татък долу,
татък долу на мегдана
да си метне мермер камък.
Отговаря Вида мома:
- Хай д'идем на баш терзие,
да ми скроят мъжка руба,
мъжка руба, хем юнашка!
Отишли на баш терзия,
изскроили мъжка руба,
че наложи черен калпак,
че отиде татък долу,
татък долу на мегдана,
че си хвана мермер камък,
как го хвана, тъй го метна.
Говорят си събор момци,
събор момци коладници:
- Дали ми е Вида мома,
или ми е Нанко чобан?
Хай да идем на баш ковчин,
ако ли е Вида мома,
ще избере пъстра хурка,
ако ли е Нанко чобан,
ще избере меден кавал.
Че отишли на баш ковчин,
не избрала пъстра хурка,
най избрала меден кавал,
как го хвана и засвири,
както свири, тъй говори:
- Това не е Нанко чобан,
а най ми е Вида мома!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010