* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е малка мома
бащина си хранен коня
да го пои на бял Осъм,
на бял Осъм, студна вода.
Напои го, измести го,
па си стъпи на бял камък,
на бял камък, на мермер камък,
па си бръкна у пазувката,
че извади огледало,
огледало кокаляно.
Сама се мома огляваше,
огляваше, окайваше:
- Както съм си бяла и червена,
що не съм си по-височка,
по-височка, по-черночка,
попове бих разпопила,
турчина разтурчила.
Отгде зачуха два овчаря,
два овчаря, два другаря.
Първи овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
откак зачух тези думи,
стадо четох, надчетох го...
Втори овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
дай на мене тая китка,
дето й тебе зад ухото,
да й на мене на челото,
на челото под калпака,
да я нося по планини,
да я чукам на бял камък,
да я пия с прясно мляко.
- Ой ти, моме, малка й моме,
тебе пеем и те славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010