* * *

Хубава мома се хвали сама

Влязла е малка мома
долу, долу в градинчица,
стъпала е на бял камък,
огледалце си в ръце държи,
та се гледом огледва:
- Как съм тънка, тъй висока,
дали да бях черноока,
да ме няма ни в сам града,
ни в сам града, ни в градище!
Де я зачули три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат' ти зачух тия думи,
тия думи, де продума,
стадо броих, надброих го!
Втори овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат' ти зачух тия думи,
тия думи, де продума
и аз броих, надброих!
Трети овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат' ти зачух тия думи,
тия думи, де продума,
кавал свирих, опуснах го!
Дай си ми, момне ле, цветенцето,
дет' го носиш на лицето,
да го строша в чаша вино,
да го нося по юлдаши,
по юлдаши, по кардаши!
- Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве,
от юнастом веселене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010