* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е малка мома,
извела е брайном конче,
извела е да го пои,
да го пои със студена вода,
студена вода кладенчева.
На път найде огледалце,
огледалце кокалено.
Оглява се малка мома
и си сама отговаря:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
каквато съм тънка и висока,
малко да съм белолика,
белолика, черноока,
женените ще разженя,
поповете ще разпопя,
неграмотни ще опопя,
българите ще потурча,
а турците побългаря!
Таман това уговаря,
отдолу идат три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Отговаря първия овчар:
- Ой те тебе, малка моме,
що си ходиш вън по двори?
Кат те видях, заюснах се -
стадо броих, надброих го,
двеста бяха, триста рекох...
Отговаря втория овчар:
- Ой те тебе, малка моме,
що си ходиш вън по двори?
Кат те видях, заюснах се,
с кавал свирих, изтървах го...
Отговаря третия овчар:
- Ой те тебе, малка моме,
аз съм, моме, най-мъничък,
най-мъничък, глупавичък,
едно ако знам, две не знам.
Имаш китка на главата,
дай я мене на челото,
да я нося два дни, три дни,
два дни, три дни - три недели,
да се хваля по овчари,
по овчари, по другари!
Ще я сложа под бял камък
да зароси ситна роса.
Ще я сваря с прясно мляко,
ще я ядем овчарската,
овчарската, другарската.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010