* * *

Хубава мома се хвали сама

Бял белила Стана мома,
Стано, момне ле, Коладе ле,
бял белила тънки платна,
тънки платна касъчени.
Набели ги на бял Дунав,
набуха ги на бял камък,
напростря ги край доловци,
край доловци, по коловци.
Че излезе на връхчица,
на връхчица, под крушчица,
под крушчица, под сенчица,
че извади огледалце,
хем се гледа, хем си дума:
- Как съм бяла и червена,
да съм малко черноока,
ще запаля де щом града,
де щом града в Цариграда,
в Цариграда - белите ханъмки,
в Дряно поле - белите кокони!
Отдолу иде млад овчарко,
отдолу иде, стадо мами.
Че го изкара на връхчица,
под крушчица, на сенчица.
Отговаря млад овчарко:
- Добро утро, малка моме!
- Дал бог добро, млад овчарко!
- Като белиш тези платна,
тези платна твои ли са?
- Хем са мои, хем какини.
Отговаря малка мома:
- Хай те тебе, млад овчарко,
като мамиш тези овце,
тези овце твои ли са?
Отговаря млад овчарко:
- Хем са мой, хем батюви.
- Наздраве ти, Стана мома!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010