* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е малка мома
бащина си враня коня,
да го пои на бял Дунав.
Коня води, на ум й доди,
че си има огледало,
огледало кокалено.
Извади го, огледа се,
огледа се, окая се:
- Как съм бяла и червена,
тъй съм тънка и висока,
пък си в село либе нямам,
ни в село, ни по селата...
Де я чуха три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар отговаря:
- Мари, мълчи, малка й моме,
като те зачух, ум загубих -
стадо броих, надброих го!
Отговаря вторий овчар:
- Мари, мълчи, малка й моме,
като те зачух, ум загубих -
кавал свирих, изтървах го,
завлвече го бял Дунава!
Отговаря третий овчар:
- Мари, мълчи, малка й моме,
като те зачух, ум загубих.
Аз малък, малушина,
и не мога лаф продума.
Имаш китка на главата,
дай я мене на калпака
да я нося по седенки,
да я хваля по другари,
да я чукам на бял камък,
да я пия с прясно мляко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010