* * *

Хубава мома се хвали сама

Мари, Стано, бяла Стано!
Бяла Стана двор измела,
двор измела, конь извела,
извела го да го пои,
да го пои с бистра вода,
с бистра вода кладенчова.
Напои го и се върна,
че застана на бял камен,
на бял камен, на мермерен.
Че извади огледалце,
огледалце от пазува
и гребенче от поясът,
та разчеса руса коса
и се сама огледова,
огледова и си дума:
- Как съм тенька и висока,
още да бях църноока,
момците бих изгорила,
млади мъжье - разделила.
Българе бих потурчила,
попове бих разпопила,
граматици - опопила,
граматици - книжовници!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010