* * *

Хубава мома се хвали сама

Расла, расла малка мома,
ей Коледо, мой Коледо,
въз майчица, въз бащица,
като бръшлян въз бял камък,
като ела въз планинка.
Па си расла и порасла,
обзела си кобиличка,
кобиличка, бели менци,
и отиде татък долу,
татък долу на езере,
да си взима студна вода.
Стъпила си на бял камък,
наляла си бели менци,
умила си бели ръце,
бели ръце до лактете,
бели ръце, черни очи.
Па си бръкна във пазвичка,
извадила огледалце,
и се сама огледова,
и се сама раздумова:
- Как съм тънка и висока,
що не съм си по-черночка,
попа бих си разпопила,
калугера опопила!
- Слушай, слушай, малка моме,
тебе пеем песенчица,
тебе пеем, Бога славим!
Колко здраве по планинка,
толкоз здраве на таз къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010