* * *

Хубава мома се хвали сама

Расла, расла малка мома,
ой Коледо, мой Коледо,
въз майчица, въз бащица,
като бръшлян въз бял камък,
като ела въз планинка.
Па си расла и порасла,
па си взела кобиличка,
кобиличка бели менци,
че отиде татък долу,
татък долу на езерце
да си взема студна вода.
Стъпила си на бял камик,
наляла си бели менци,
умила си бели ръце,
бели ръце до лактите,
бели ръце, черни очи.
Па си бръкна в пазвичка,
извадила огледалце,
и се сама огледова,
и се сама раздумува:
- Как съм тънка и висока,
що не съм си по-черноока,
попа бих разпопила,
калугера бих опопила!
- Слушай, слушай, малка моме,
тебе пеем песенчица,
тебе пеем, Бога славим!
Колко здравец по планинка,
толкоз здраве на таз къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010